Феноменът толерантност е толкова важен в съвременния свят, че на 16 ноември 1995 година ЮНЕСКО приема Декларация за принципите на толерантността. „Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на всички форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. За да има толерантност – трябва да има знания, откритост, общуване и свобода на мисълта, съвестта и убежденията“, се казва в член първи на Декларацията.

Година по-късно Общото събрание на ООН предлага всяка година на 16 ноември да се отбелязва Международният ден на толерантността.

Още Волтер в есето си „Толерантност“ пише: „Раздорът е голямото зло на човешкия род, а толерантността е единственият изход от него. Това е свойството на човечността.“. А в „Трактат за толерантността“ той отбелязва: „Нетолерантността е онова мрачно суеверие, което подтиква слабите души да приписват престъпления на всеки, който не мисли като тях.“ И допълва: „Правото на нетолерантност е абсурдно и варварско.“

В нашия свят толерантността е по-важна от всякога, тя не е отстъпка, снизхождение или примиряване, тя е необходимост за постигане на разбирателство. Липсата на толерантност е основната стъпка към дискриминацията. Толерантността не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Тя е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира.

За съхраняването и доизграждането на един по-толерантен свят е нужно съдействие от всички институции, както и от цялото общество. Органите по въпросите на равенството и организациите на гражданското общество трябва да работят заедно, да координират усилията си с цел да се намери най-доброто решение за спазване на правата на хората, изложени на дискриминация и нетолерантност.

Човешката толерантност и милосърдие не са модна линия. Това е ежедневна борба с предразсъдъци и заблуди за зачитане идентичността на различния, за едно нестихващо уважение към правото на другия да бъде себе си. Особено важно е и хората, като част от това общество, да осъзнаят, че са отговорни за гарантирането и прилагането на това право. Необходимо е тази максима да обуславя светоусещането ни всеки ден.